Християнска йога

Какво е християнската йога? По какво се отличава тя от източната класическа йога? Има ли някакви упражнения и пози, които се изпълняват? Какво е нейното духовно обосноваване?

Евангелията съществуват не само за да поучават, те са и книги за живота. Разказаните в тях истории не са просто външни събития, а вътрешни човешки преживявания. Християнската йога се състои в това, да се потопиш изцяло в евангелията по жив начин, превръщайки това в целия живот на собствената си душа¹⁾пише Рудолф Щайнер в първа лекция на своята книга „Християнската мистерия“, GA 97.

Четири неща са абсолютно необходими,

за да е възможна изобщо християнската йога:

1. Първото е простотата.

Това е християнска добродетел. Трябва да разберем, че имаме много преживявания в живота, които ни карат да загубим безпристрастността си. Почти всяко човешко същество е пристрастно. Единствено децата дават безпристрастни отговори на въпросите. Но те са детински, защото децата нямат знание. Ние трябва да се научим да бъдем мъдри и безпристрастни в живота на опита, толкова безпристрастни, колкото децата. Това се нарича простота в християнската терминология.

2. Втората добродетел,

която трябва да придобием, е, че като християнски мистици трябва да се освободим от нещо, което много хора имат – вътрешно удовлетворение от религиозните упражнения. Ние трябва да се отдадем на тези упражнения не за лично удовлетворение, а защото така изисква обучението, което следваме. Всяко удоволствие от религиозните упражнения трябва да престане.

3. Третата добродетел е още по-трудна.

Тя изисква абсолютен отказ да припишем каквото и да било на собствените си умения и ефективност. Вместо това трябва да се научим да го отдаваме изцяло на божествената сила, на заслугата на Бога, който действа чрез нас. Без това не можеш да бъдеш християнски мистик.

4. Четвъртата добродетел,

която трябва да се постигне, е търпеливото приемане на всичко, което може да ни сполети. Всички грижи, всеки страх трябва да бъдат оставени настрана и ние трябва да сме готови да посрещнем каквото дойде, било то добро или лошо.

Ако не развием тези добродетели до определено ниво, не можем да се надяваме да бъдем християнски мистици. Тази подготовка след това ни дава възможност да преминем през

Седемте етапа по пътя на християнския мистик:

1. Първият етап е измиването на нозете.

Това е да приложиш на практика думите „за да си господар, трябва да си слуга на всички“. Трябва да разберем, че не дължим на собственото си аз нищо от това, което сме. Трябва да отчетем всичко, което другите хора и светът около нас са направили от нас, и да размишляваме дълбоко върху това. Тогава можем да видим, че сме свързани с цялата си среда.

Придобили сила чрез четирите добродетели – простота, отказ от удовлетворение при религиозни упражнения, отказ да припишем уменията си на себе си и търпеливо приемане на всичко, което идва – ние също така придобиваме сила да направим „измиването на нозете„, както се нарича, което е да погледнем с благодарност към всичко, което ни е дадено отвън, всичко, което ни е издигнало по-високо, и да се поклоним пред него.

Трябва да превърнем всичко, което усещаме, единствено в благодарност към онези, които са ни го дали. И така трябва да коленичим пред тези, заради които сме това, което сме. Христос Исус коленичи пред учениците си, защото без тях не би могъл да бъде това, което е станал. Христос Исус имаше учениците като предварително условие, точно както растението има минералния свят, а животното – растителния свят като предварително условие.

Той, Господ, стана слуга на всички. Ако така се научим да се смиряваме и да развием чувство на дълбока благодарност, тогава много от съществуващите външни социални форми отпадат и можем да преминем към следващия етап.

2. Бичуването

За да се лишим от външна сила, трябва да имаме вътрешна сила. Когато сме станали последни, отиваме при Отца. Това се нарича „пътят към Отца“ и тогава сме тясно свързани с тази първоначална сила и мощ. Тя може да бъде намерена само чрез личен опит. Трябва да се научим да понасяме всяка болка. Това е вторият етап, бичуването, вторият етап в християнския мистицизъм. Тогава Азът се поддържа сам от себе си.

3. Тръненият венец

Да понасяш презрение е още по-висок етап, третият етап. Човек трябва да се научи да понася да не намира никакво уважение сред хората. Цялата сила, от която се нуждае, трябва да се намира във висшия живот. Това е да носиш трънения венец.

4. Разпятието

Трябва да се научим да стоим изправени, когато светът ни презира и ни се подиграва. Когато човек стигне до тази точка, собственото му тяло му е станало чуждо. Той се е смирил, научил се е да понася болката, да понася презрението. Сега тялото е нещо, в което той вече не живее; душата му се носи около него. Това е разпятието, четвъртият етап.

5. Мистичната смърт

Следва етапът, в който собственото тяло е станало изцяло обект, сякаш си вързан за чуждо парче дърво. Тогава отделеността (от света) е престанала за теб. Това е мистичната смърт на кръста – петият етап.

6. Погребението

Шестият етап се достига, когато човешкото същество се е сляло с всичко, което съществува на земята, обгръщайки го с чувството си, изживявайки цялата земя като свое тяло. Това е погребението. Индивидът тогава е достигнал точката, известна като „да бъдеш едно с планетата“ в науката за посвещението.

Тогава той вече изобщо не се чувства отделен. Човек може да съществува само на тази земя. На няколкостотин мили от нея той трябва да умре, да се сбръчка, както се сбръчква ръка, когато е отрязана от тялото. Земята тогава е тялото на човешкото същество. Ние трябва да бъдем погребани в нея. Чрез това състояние човек придобива пълното осъзнаване на земята.

7. Възкресението

Следва седмият етап, възкресението. Индивидът се е превърнал в този, който е възкресен от мъртвите. Това състояние може да се разбере само от някого, чието мислене вече не зависи от физическия мозък като негов инструмент.

Човешките същества могат да преминат през тези седем етапа, като отново и отново съживяват в себе си Евангелието от Йоан, от 13-та глава нататък – измиването на краката, пътят на желанието да служиш, поклонът в смирение пред всичко; втори етап – бичуването; трети етап – трънен венец; четвърти етап – разпятие; пети етап – мистична смърт на кръста; шести етап – погребение; седми етап – възкресение. Това са седемте етапа на вътрешната християнска мистерия, които са представени външно в плана на световната история.

Християнските монаси преживяваха тези преживявания отново и отново в Евангелието от Йоан през целия си живот. Това бе източникът на силата, от която се нуждаеха. (Край на цитата.)

Повече подробности за съвременната християнската йога на запад

Следва информация, събрана от тук и от там из англоезичния нет. Християнската йога на Запад към днешна дата е форма на духовна практика, която комбинира елементи от традиционната йога с християнската вяра. Нейната цел е да помогне на практикуващите да задълбочат връзката си с Бога и да постигнат състояние на вътрешен мир и хармония чрез физически упражнения, дихателни техники и медитация върху Божието слово.

Йога и християнството – дълъг път към единението

Въпреки че йогата води началото си от древните индийски религиозни практики, свързани с индуизма и будизма, тя може успешно да се адаптира към християнските ценности и вярвания. Много християни откриват, че йогата им помага да се чувстват по-близо до Бога и да живеят според Неговите принципи в ежедневието си.

Разбира се, съществуват и противоречиви мнения по въпроса дали практикуването на йога е грях за християните. Някои смятат, че йогата е несъвместима с християнското учение, тъй като е дълбоко свързана с източните религии и философии, с прераждането и кармата. Според тях, когато християнин практикува йога, той отваря ума и тялото си за влиянието на чужди духовни сили и се отдалечава от Бога.

От друга страна, привържениците на християнската йога твърдят, че всъщност йогата може да бъде мощен инструмент за духовно израстване и сближаване с Христос. Ключът е да се направи ясно разграничение между физическите и духовните аспекти на йогата. Християните могат спокойно да практикуват физическите пози и дихателните упражнения, без да приемат духовните учения, свързани с тях.

Вместо това, те могат да медитират върху библейски стихове и да се молят докато практикуват, като по този начин превръщат йогата в част от своята християнска вяра. Постепенно сами ще се уверят, че няма сериозни противоречия в изживяванията на едното и на другото.

Християнската йога в западния свят

В днешно време все повече хора в западните общества се обръщат към йогата като начин за справяне със стреса и напрежението на модерния живот. Те търсят начини да подобрят физическото си здраве, да намерят вътрешен мир и да се свържат с нещо по-висше от себе си. Често обаче, традиционната йога, с нейните корени в източните религии, може да се окаже объркваща или дори заплашителна за християните.

Тук идва ролята на християнската йога. Тя предлага на вярващите начин да се възползват от предимствата на йогата, без да компрометират своята вяра. Чрез адаптиране на традиционните йога практики към християнското учение християнската йога позволява на хората да намерят баланс и хармония в живота си, като същевременно задълбочават връзката си с Бога.

Особености на християнската йога

За разлика от традиционната йога, която често включва поклонение на индуистки божества и мантри на санскрит, християнската йога се фокусира изцяло върху прослава на Бога и заздравяване на отношенията с Него. Вместо да се стремят към просветление или единение с безлична висша сила, практикуващите християнска йога търсят по-дълбоко разбиране на Божията воля и по-силна вяра в Христос.

Много от физическите пози в християнската йога са сходни с тези в традиционната йога, но имат различни имена и са свързани с библейски образи и теми. Например позата „поздрав към слънцето“ може да бъде преименувана на „поздрав към Създателя“, а позата „кобра“ – на „възкресение“. По време на практиката, инструкторите често четат откъси от Библията или насърчават медитация върху конкретен стих или тема.

Дишането и медитацията също заемат централно място в християнската йога, но отново с библейски фокус. Вместо да се опитват да постигнат състояние на „празнота“ или да се свържат с безименна „жизнена енергия“, практикуващите се учат да „дишат“ Светия Дух и да изпълват умовете си с Божието слово. Медитацията в християнската йога е форма на молитва, при която човек се фокусира върху Божието присъствие и слуша за Неговия глас.