Какво казват Карл Густав Юнг и други езотерици като Валентин Томберг и Библията за влюбването и андрогина. Андрогин ли е бил Христос?
Ето видеото от тази презентация, а по-долу публикувам и нейния текст, и слайдовете от нея:
1. Слоевете на човека и познанието
Карл Густав Юнг е въвел един метод в психологията, според който душата на човека може да се раздели на слоеве. Тя според него е една голяма цялост, включваща
- аза,
- съзнанието,
- личното
- и колективното несъзнавано
- и онази част от колективното несъзнавано, която никога няма да бъде осъзната.
Това общо взето се знае от всички, но все още сме склонни да се учудваме колко малка част от душата се занимава със съзнанието, с рационалния разум. Вижда се от схемата, съзнателни са само най-горните и малки части на конуса.
Съдържание:
Освен рационалното като мотиви за нашите постъпки и като съставляващи на човешката душа намираме още какво ли не: Там са например архетипите, които много приличат на героите от Гръцката митология. Те напомнят и на образите от Зодиакалния кръг, за които, ако съдим по търсенията в Гугъл, най-важна е съвместимостта. Доколко си подхождат като любовни двойки.
И така: Ние трудно можем да повярваме, че чувствата като преклонение и уважение имат нещо общо с познанието. Така пише Рудолф Щайнер в първото изречение от абзаца на “Как се постигат познания за висшите светове”. (Днес се опитваме да съпоставим този 12-и абзац с някои от откритията на Карл-Густав Юнг и с езотеричните страни на любовта.) Често забравяме, че несъзнаваната част от нас е много по-силна и по-голяма от съзнаваната. Че вниманието ни едва-едва и само понякога осветява тези области от душата, до които рационалният материалистически разум не достига.
Но Юнг е забелязал и това, че ако искаме да опознаем света, трябва да опознаем първо себе си. В нас на слоеве е подредена цялата история на Вселената; всички тайни на сътворението на света и произхода на човека са там. Там е и Богът, когото можем да разпознаем в някои от проявленията на душата си.
2. Цветовете на дъгата и човекът
Второто изречение от абзаца казва: Свикнали сме да разглеждаме познанието като една способност сама по себе си, която не зависи от останалите душевни процеси. Но според Карл Густав Юнг системата е доста по-сложна. Той е бил сътрудник на Зигмунд Фройд всичко на всичко пет години. Тогава създателят на психоанализата Фройд е осветил една част от мотивите на човека за неговите постъпки. Тогава той е развил теорията на така наречения пансексуализъм. Това е отдаване на първостепенна роля на сексуалността във всяка психическа и физическа човешка дейност. Либидото, което иначе се определя като стръв за живот и действие, за енергичност, тогава се е тълкувало от него като единствено сексуална подбуда.
И така се е появил homo sexualis, сексуалният човек.
Друг лекар и психолог – Алфред Адлер въвежда идеята за homo potestatis или човека, който прави всичко за власт. Власт над другите, над действителността и т.н.
Карл Маркс в своята философска и екзистенциална част от учението си очертава образа на homo oeconomicus или човека, подвластен на икономиката. Грубо казано, той може и прави всичко за пари. Ако сложиш икономиката в центъра на неговото съществуване, той ще бъде щастлив. Ако му решиш финансовите проблеми (тоест вземеш парите на богатите и ги дадеш на пролетариите), това ще доведе до създаването на рая на Земята, без Бог и без чорбаджии изедници.
Идва обаче Карл Густав Юнг и казва, че всички тези хомота – на властта, на парите и на секса, са само части от пълния образ на човека. Подобни са на цветовете в спектъра на белия цвят. Сексът, разбира се, е сериозен мотив, но той е само една част от дъгата. Втора е властта, трета – икономиката, четвърта, пета и т.н. са митологията, религията, алхимията, приказките… Някъде там се намира и стремежът към познанието. Той е свързан с всички тези неща и се влияе от тях, не е сам по себе си. Свързан е, разбира се, и с чувствата.
3. От какви материали е душата?
Третото и четвъртото изречения от абзаца на “Как се постигат…” гласи: “Изобщо не се замисляме, че тъкмо душата е тази, която осъществява познанието. И за душата чувствата са това, което е храната за тялото”. Карл Густав Юнг е използвал понятието душа, но често е предпочитал синонима “психе”. Защото днес хората като чуят за душа, се сещат за дядо поп. Не звучи научно. Но в книгата си “Архетиповете и колективното несъзнавано”, която е издадена на български, Юнг пише “Душата е живото нещо в човека, това, което живее от само себе си и причинява живот. Следователно Бог вдъхва в Адам жив дъх, за да може той да живее. С изкусната си игра с илюзиите душата въвлича в живота инертната материя, която не иска да живее. Тя ни кара да вярваме в невероятни неща, в това, че животът може да бъде живян”.
Ние не можем да снимаме душата или да я претеглим, затова сме склонни да приемем, че не съществува. Науката трябва да ни докаже, че имаме душа, за да повярваме. Но науката работи с мерки и теглилки и нещо, което не може да бъде измерено, за нея не съществува. Мисленето, което е основен инструмент на науката, се счита за фантазьорство. А душата е изградена именно от такъв “материал”, подобен на материала, от който е изградено и мисленето. Че даже и по-лек и неуловим.
4. Чувствата, познанието и душата
Чувствата са още по-несериозни. Няма място за лиготии в науката. Москва не вярва на сълзи. Според науката самата материя мисли, тя има тази склонност понякога да мисли и да се фантазира с някакви чувства, използвайки за целта електричеството и химията.
Но според Щайнер чувствата за душата са като храната за тялото. Ако не чувстваш нищо, не обичаш, не се вълнуваш, как ще продължиш да имаш душа? И как това, което постъпва към теб като информация, може да се превърне в познание? Да, душата се изгражда от фини и невидими материали, чието събиране се провокира от мисленето, чувствата и волята. Една част от тях са по-трайни, а други – по-нетрайни. А някои са вечни.
Така идваме до един момент от Библията, в който се говори за любовта: “Песен на песните” 8 глава, 6,7 стихове: “Любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, чиито стрели са огнени, с пламък най-буен.” (В различните преводи е неразбираемо в различна степен.)
Да комбинираме казаното дотук със следващото изречение: Ако вместо хляб, тялото поема камъни, неговата дейност угасва. Трансформацията, при която камъните се превръщат в хлябове, е основна алхимическа формула, спомената в едно от изкушенията на Христос в пустинята. Там Му се казва “Превърни тези камъни в хлябове” (след като за 40 дни е огладнял забележително). Тук обаче се отбелязва и другата трансформация – на хляба в тяло, в живо тяло. Тялото се храни с хляб, а душата – с чувства. За да възприеме Словото или познанието, тя трябва да ги преживее, да ги преработи чрез дейността и чрез чувствата си. Само с мислене не става, не се получава.
5. Андрогин
Адам, както посочва и Юнг, получава жизнено дихание в ноздрите си и става жива душа. Според езотеричните източници, на които се доверяваме, в началото Адам е бил андрогин, тоест обединявал е мъж и жена. От него бива отделена Ева, за която той възкликва “Кост от костите ми и плът от плътта ми”. Значи човекът е разделен на две половинки, които после ще търсят начин да се обединят отново.
“Влюбените” или “Възлюбеният” е името на шестия аркан от тарото. Числото шест съответства на шестолъчната звезда или хексаграма. Според езотерици като Валентин Томберг, Г.О.М. и Григорий Зайцев хексаграмът всъщност е съставен от два триъгълника. Те произлизат от един, разделят се и после се стремят да се слеят отново в едно. На схемата се вижда как се случва това.
Самият Христос също е подчертан андрогин, според Юнг. В своя лекция от 8 декември 1939 година той казва: „Раната на Христос е традиционната концепция за женската страна на Корпус Кристи. Женската страна е много акцентирана в християнската иконология. Той обикновено е представян като много женствен мъж..“ Несъпротивата срещу злото също е била причина Юнг да обяви Христос за андрогин.
6. Душата носи цялата история на Вселената
Следващото изречение гласи: Същото става и с душата. Казахме какво е душа и с какво се храни. Тя е живата същност, която съживява материята, според Юнг. Тя осъществява познанието. Съставена е от един куп хомота, които живеят заедно. В нея се съдържа цялата история на света и човечеството от момента на тяхното възникване. Тоест човекът по някакъв начин е успял да присъства на този момент на Сътворението и на всички останали, щом една част от тях носи в несъзнаваното си. От там това несъзнавано чрез различни архетипи и неща, напомнящи зодиакалните знаци, ръководи поведението на човека.
Обаче е неудобно в науката да се говори за душа. Защото нашите приятели марксистите-дарвинисти и фройдистите, които са тяхна производна, ще те помислят за сектант. Затова Юнг по-малко се е питал дали тези слоеве, се трупат в човешкото същество благодарение на наследствеността или на прераждането. Това е гореща тема, може да ви се скарат, ако задавате такива въпроси. Може да ви пратят да се лекувате в “Св. Наум”.
Но е факт, че в човешката психика нищо не умира. Цялото минало живее в настоящето като годишните кръгове на дърветата и като земните слоеве в геологията, археологията и палеонтологията. В несъзнаваното на човека живеят и Херкулес, и Афродита, и Телецът, и Скорпионът и Водолеят.
7. Живите и сенките
Следващото изречение: “За нея (душата) смирението и преклонението са онези хранителни вещества, които я правят здрава и силна; и преди всичко: силна в своята познавателна способност.” Според Валентин Томберг ние имаме чувството, че всеки от нас живее в отделна реалност, отделен свят, в чийто център се намира. И само той е реален. А другите са сенки някакви, които преминават примерно като прожектирани триизмерни фигури върху стена.
Всеки е в своя си балон, подобен на онези в езерото на Борисовата градина. Във всеки от тези балони има по едно дете, което ходи по водата насам-натам. Балоните се допират един до друг, но сферите им не се пресичат. И децата вътре не могат да комуникират едно с друго.
Този отчужден принцип “Аз съм жив, а вие сте сянка” е вид егоцентризъм. Индийците са го наричали ахамкара. Той може да се преодолее по два начина.
Единият е да кажеш: “И аз съм сянка, и вие също сте сенки”. Тоест да се погледнеш отстрани. Безразличието, което изпитваш към другите, да го пренесеш върху себе си. Така “слизаш” до нивото на останалите и всички заедно се опитвате да се измъкнете от илюзията майа и да станете нещо повече от сенки, да станете реални.
Другият е допускане на липсващата половинка или пък на ближния.
Пол на руски и български значи половина. Геният на езика никога не лъже. Значи човекът е загубил своята цялост, своето целомъдрие. Разпаднал се е на два триъгълника, които заедно биха могли да образуват хексаграм.
8. Любов и реалност
Последното изречение от днешния абзац казва: “Напротив – всяко презрение, антипатия и подценяване на достойните за уважение неща парализират и умъртвяват познавателната способност.”
Не е добре човекът да е сам, пише в Библията, книгата Битие 2:18. Сам е човек, който обича само себе си. Той сам си е реалност, а останалите са просто сенки. Сам сред вълци, сред сенки на вълци. Валентин Томберг казва, че ако усещаш някого като толкова реален, колкото си и ти, ако му разрешаваш да бъде реален в твоя живот в най-пълната възможна степен, това значи, че го обичаш. Враговете си също обичаме в някакъв смисъл, макар че за тях сме склонни да вярваме, че можем да ги унищожим. Това, разбира се, е абсолютна заблуда. Точно враговете си никога не можем да унищожим, можем само да ги конвертираме чрез прошката.
И така това е вторият начин за преодоляване на ахамкара, на егоцентризма: Любовта. Да кажеш “И аз съм реален, но и ти си реален”. Когато по време на среща двама души наистина успеят да обменят мисли и емоции, да променят с нещо света на другия, се е получило сливане на двата балона. Те вече не се разминават. За някакво време са се превърнали от сенки в реални души. Не е задължително да са любовници като тези в тарото.
Ближен според езотеризма е човек, когото възприемаш като реален. За когото продължаваш да мислиш и след като вече не сте заедно. Когото сънуваш. Ева е била ближна на Адам, най-близкото му същество, кост от костите и плът от плътта му. А формулата “Адам-Ева”, този хексаграм, и до днес пази паметта за Рая и Сътворението. Чрез него ние се докосваме до вечността на човешката душа.
6 въпроса
Накрая ще ви бъда благодарен, ако се опитате да отговорите на няколко въпроса:
- Какво е вашето определение за любов? Какво е любовта според вас?
- Как преодолявате усещането, че останалите хора не са реални?
- Чувството “Аз съм реален, а вие сте сенки” спомага ли за самоопределението на човек или само го отчуждава от останалите?
- Имали ли сте случаи, когато сте действали под давление на архетипите повече, отколкото на рационалния разум?
- Бил ли е според вас Христос андрогин?
- Как използвате чувствата си за по-добър достъп до познанието и за по-бързото му усвояване?