Цитати на Хераклит от Ефес, биография, книги и идеи. Мисли и изречения. Отношения с идеите на Питагор, Аристотел, Сократ, Платон, Цицерон, Диоген, Хегел. Всичко тече (Панта рей), значение
Нека започнем с това, за което нашите читатели най-често питат. По-долу ще продължим с фактите и цитатите за великия Хераклит.
Значение на Панта рей (Всичко тече, всичко се изменя)
Панда реи, ке уден мени звучи на древногръцки знаменитото заключение на Хераклит.
Изречението не е почерпено направо от Хераклит. То е цитирано от Платон, който го изписва Pánta chorei kaì oudèn ménei и го коментира в диалог с Кратил. Значението се доразвива с друга фраза:
Значението е, че светът всеки миг е различен, изменен. Нищо не остава същото. Движението е характерна особеност на битието – безспирен процес. Това е и едно от най-ярките твърдения, което определя Хераклит като разтърсващ философ. Неговото мисловно откритие поставя под съмнение самото съществуване на материята като нещо неизменимо и неразрушимо, като нещо „само по себе си“. Само помислете: Няма стабилни предмети, има процеси, които ние възприемаме като предмети!
По-късно учените ще открият, че елементарните частици, които съставят материята, веднъж се държат като корпускула (тяло, телце), а друг път като вълна. Градивните частици – атомите дори не се допират едни до други, електроните се намират едновременно на много „места“ и са по-скоро енергия, отколкото материя. Тази вълнова теория за материята е предчувствата от Хераклит още хилядолетия по-рано. Вълните, енергията се превръща в неговата творческа фантазия в река, в която не можеш да влезеш два пъти. В този смисъл „панта рей“ (всичко тече) означава „всичко е вълна, всичко е енергия, всичко е процес, а не застинала и вечна материя“.
Съдържание:
Хераклит Ефески (роден в Ефес) е философ, живял половин век преди нашата ера. Основател е на диалектиката като учение за изменчивостта на битието. Негова е знаменитата фраза, че всичко тече и се изменя.
| Факти и дати за Хераклит | |
|---|---|
| Събитие | Датиране (преди новата ера) |
| Раждане | 535 (544) г. |
| Смърт | 475 (484 – 481) г. |
| Продължителност на живота | около 60 г. |
| Произход | баща Блос (Херакон) и брат Страбон, който поема престола (поста) вместо Хераклит |
| Известни работи | За природата, 504 – 501 г. |
Хераклит от Ефес, биография и интересни факти
Роден е в род на царе и жреци с фиктивна власт. Отказал се е от положението си и се е оттеглил в планините, за да живее далече от хората. Не е имал преки учители и ученици, но е възприел много от Милетската и Питагоровата школи, а също така е силно повлиян от Сократ, Платон и Аристотел.
Смъртта на Хераклит е мистерия. Според разни сведения е изяден от кучета, затрупан е с тор или е погребан в традицията на зороастрийството, чието влияние се чувства в някои негови трудове.
Основи на философията на Хераклит
Известните ни мисли и доктрини на Хераклит черпим от единствения съхранен негов труд „За природата“. Останали са стотина фрагмента, които ни запознават с вътрешния свят на философа. Дали защото данните са малко или философията му е била крайно напредничава, но много от неговите мисли остават неясни и за съвременниците ни. Затова Хераклит е получил прозвището Неясният философ.
Някои опорни точки във философията му:
- Огънят е първоизточник на всяка материя, от него е построено мирозданието (съгласувано с теорията за Големия Взрив като източник на Вселената); периодично се случват „световни пожари), при които светът напълно загива за ново възраждане;
- Всичко е поток, процес на движение и изменение във всеки миг;
- Единство на противоположностите. Полярните обекти са свързани с общ параметър (например осветеността е определяща за светлина и тъмнина); те се опознават само във взаимосвързаност (например красотата – чрез уродството). Противоположностите постоянно се конфронтират, което източник на движението;
- Логос – понятие, което обобщава съдбата и Бога, сумиране на противоположностите и стремление за пълно опознаване на истината.
Друго нарицателно за Хераклит е Плачещият философ. То го е спечелил със своята вглъбеност, възприемана като меланхолия. Казват, че периодите му на угнетеност са попречили на работата му и затова някои текстове са останали недовършени.
Цитати от Хераклит, мисли топ афоризми
Природата обича да се крие. Типично за Хераклит, смисълът на това изречение е противоположен на очевидното. Значи, че битието не се изучава с ума. Истината за природата е различна от нашите представи за нея. До мъдрото проникване в устройството й пътят е дълъг, не защото е далече, а защото се променя твърде бързо за нас, бавните хора.
Пътят нагоре и надолу е един и същ. Друг начин да се подчертае единството на противоположностите. Иначе пътят нагоре е път на вражди, борби, разделяне. Борбата е всеобща, защото всичко възниква чрез борба и по необходимост. Пътят надуло е път на любовта, той съединява различните неща в едно.
Безсмъртните са смъртни, смъртните – безсмъртни. Животът на едни е смърт за други и смъртта на някои е живот за други. Човекът е Бог със смъртно тяло, а Бог е човек без тяло и затова безсмъртен. Но безсмъртието не идва задължително с умирането на тялото. Мъдрият умее да се събуди сега, веднага. В мислите на Хераклит се виждат намират заченки на християнското учение за въплъщението на Бога в човека. Негов Логос, който е един и същ при смъртния и безсмъртния, става Христос – посредникът между Бога и човека. Образът на Христос възприема и хераклитовската меланхолия, за разлика от Буда, който винаги се усмихва.
Невежите, дори и след като чуят, остават глупци. Въпреки че присъстват, те отсъстват. Съвременниците на Хераклит са имали на разположение учения и философски системи, и „обичай за глупавия е да се увлича по всяко учение“, но невежеството е неспособност да се проникне, да се стигне до мъдростта. В друг фрагмент Хераклит казва: За предпочитане е невежеството да се скрие, отколкото да се показва публично, но и това: Не е правилно да криеш своето невежество, а да го откриваш и поправяш.
Нищо не е постоянно, освен промяната. Това ни връща към Панта рей и реката. Промяната е единственото постоянно нещо в природата, това е нейното съществувание – не част от живота, а самият живот. Всички неща възникват и изчезват в резултат от сблъсък на противоположностите, които постоянно създават и рушат.
Следвай обичайното. Под обичайно Хераклит разбира мъдростта на Бога. Хората трябва да следва нея, а не собствената си преценка.
Същността на категорията време. В представите на Хераклит има знак на равенство между живот и време. И двете са като река в постоянно движение.
Мястото на Хераклит във философията
Хераклит е част от т.нар. досократовска философия. Ранногръцките философи преди Сократ са се интересували от Космоса, Вселената, същността на света.
Хераклит от Ефес не принадлежи нито към основаната от милетите материалистична традиция, нито към започналата от Питагор традиция на математическия и логически формализъм. Той е бил по-скоро поет, отколкото инженер или математик. Изразявал се е с двусмислени изречения, приличащи на предсказания. Цицерон пише, че Хераклит нарочно е говорил непонятно. Бил е високомерен, отбелязва Диоген Лаертски.
Динамичният аспект на реалността, описан от Хераклит, напомня на философите – екзистенциалисти от XX век. Цяла вечност преди Киркегор, Сартр, Ницше и преди немския идеализъм на Хегел гръкът показва интуитивен поглед към света, който не се изразява нито с понятия, нито с теореми. Той придава на гръцката философия важно ново измерение.
Диалектическият начин на мислене по-късно виждаме при Аристотел. Негов „бог“ е чистият разум, изключващ материални елементи. Всичко се свежда до вечното самосъзнание. Бог е стремеж и движение на Вселената – истинската причина за динамиката на природните форми. Аристотел е критикувал своя учител Платон, че изкуствено разделя света на идеите и материалния свят на две реалности. Ако предметите са лишени от вътрешен източник на движение и развитие, те ще се окажат безжизнени.
Хераклит и божественият Логос
Логос от гръцки е смисъл, едновременно изказване и съждение (понятие). В древногръцката философия Логосът ръководи всичко, което се случва. Светът се подчинява на Логоса, тоест на закона на необходимостта.
Мисълта за Хераклит и неговото обяснение за света
Според вижданията на Хераклит, в света няма случайност. Битието е устроено от божествения Логос като закономерно разгарящ се и закономерно затихващ огън, като вечно движение и единство на противоположностите.
Книги за Хераклит и произведения
От Хераклит са останали фрагменти от труда му „За природата“, писма, които се приписват на него и косвени сведения за творчеството му. Има опити за реконструкция на трактатите „Муза“ и „За природата“ по оцелели фрагменти. Съществуват и антични изображения на философа.
От Хераклит до Дарвин
Съвременници възприемат Хераклит като античен основоположник на природните науки, конкретно биологията.
В очерка си „От Хераклит до Дарвин, история на биологията“ Лункевич дава широка синтетична картина на развитието на всички отрасли на биологията в течение на 2500 години. Той показва развитие на науката от Хераклит, във връзка със социално-историческите условия на различните епохи и с развитието на естествознанието и философията.
Вижте и ТОВА: Яки статуси за снимки. Крейзи статуси за живота и любовта.