Долният текст е в отговор на репликата „комунизъм никога не е съществувал освен в извратения прочит на Ленин и Троцки на Маркс, който изобщо е нямал идея, че е комунист“. Такова твърдение все по-често се среща в различни форми.
Комунизмът е сатанистко религиозно учение, почиващо върху необоснованото вярване, че човекът няма душа. И нищо чудно, че неговите пророци като Маркс недоумяват кой е говорил вместо тях, докато са си мислели, че те говорят. Има писмо от Маркс до зет му, в което споделя недоумението си откъде му е дошло… Подобни примери на обладаване може да се видят в първия сезон на сериала „Екзорсистът“ от 2016 година (и на много други места). В текста на манифеста си Маркс и Енгелс говорят за призрака на комунизма, който броди из Европа. Масовите убийства и пораженията, които този призрак нанася и до ден-днешен, са сравними с показаните в сериала и са даже по-лоши от тях. За съжаление в своя най-чист религиозен вид комунизмът не е спирал да съществува. Това е идеята, в която големи маси хора и до днес вярват, че е възможен раят на земята „без Бог, без господар“. И той ще продължи да ескалира дотогава, докато се смята, че човекът е животно с разум, сърцето му е помпа, мислите му са електричество, любовта му е химия, а животът му струва колкото на 18-19-годишните руски момчета, изпращани да умрат в Украйна.
Казват, че комунизмът е просто дума без никакво реално проявление. Да, донякъде това е точно така, но тази дума изразява някакъв идеал, въз основата на който вече изроди като Ленин и Троцки могат да изграждат идеология и да установяват диктатура. А идеалите са много по-реални за хората от цялата останала („обективна“ по думите на марксистите) реалност, защото им дават смисъл на живота и не на последно място ги отличават от животните. Всъщност без идеали човекът се превръща в обикновено животно. И коварното на този идеал е, че той ти казва „Ти си просто едно животно и няма да отговаряш за постъпките си след като умреш. Също така ние, държавата можем да правим с теб всичко, което смятаме, че ни е необходимо„. Затова и комунизмът си върви ръка за ръка с т.нар. диалектически материализъм, за който се подчертава, че е част от марксизма-ленинизма. Тоест това хем е идеал, хем и не те отличава от животните. Значи не е точно идеал, а е призрак, зъл дух.
Марксизмът е на първо място диалектически материализъм и чак после икономическа теория, основана на борбата на всеки срещу всекиго.
Тук е уместно да се споменават Щатите и Скандинавието, защото този идеал намира много добра почва там. Абсолютното зло започва да се развихря горе-долу по същото време, когато живеещите в Лондон Маркс и Дарвин дават своите теории за междукласовата и междувидовата борба. Това зло получава своя апогей през 20 век, когато са избити най-много хора в историята. Дори и убитите индианци през 16 век са били стотици пъти по-малко от жертвите на Мао, Хитлер и Сталин (едва някъде около 2 милиона). То се проявява и в 21 век и ще се проявява още повече. „Борбата“, както е пророкувано и в Библията в Откровението на Йоан, става вече не само между „класите“ и „видовете“ а се превръща във война на „всеки срещу всекиго“. Противно на нормалната логика тази война не засилва индивидуализма на хората, а ги прави част от все по-малки общности, които да воюват помежду си. Тази тенденция е известна като social justice или „културен марксизъм“ и представлява съвременно проявление на абсолютното зло. То има отново за цел да унищожи човешкото у човека и да го лиши от правото му на индивидуалност, според Джордан Питърсън, когото ви препоръчвам.