Съществува ли щастие и мигновено ли е то?

Нормалният човек, който е под властта на марксисткия материализъм, изпитва само мигновено щастие, когато се изпълни някое от нормалните му марксистки желания (когато „все по пълно бъде задоволена някоя от все по-нарастващите му потребности“).

Защото алчността не е само за пари, но и за ядене и пиене, за забавления и т.н., каквито удоволствия се сетите. След това той отново става нещастен. Това се случва обикновено след сбъдване на нормалните желания. Франц Кафка, който бил казал, че „Алчността е един от най-сигурните признаци, че човекът е дълбоко нещастен“, също не е бил особено щастлив. Така е, защото Кафка, подобно на Албер Камю и Жан-Пол Сартр, както и на останалите екзистенциалисти, е бил заклет материалист. За материалистите общо взето животът няма смисъл, ако не броим стремежа към „идеали“ от рода на построяването на „светлия“ комунизъм и борбата за равенство с иранските травестити.

Трайно щастлив е човек, който може в свобода да изпълнява жизнените си задачи. Дори и да среща непоносими трудности, той пак е щастлив. Но понятието „жизнени задачи“ не може да се разбере от диалектическия материалист. Нито пък понятието за свободата. В нашето общество се изживяваме повече като „колелца в големия механизъм“ на историята или на обществото. Ключовата дума тук е „механизъм“. Социалният механизъм не е жив като социалния организъм. Идеалът на материалистите винаги се свежда до мъртвата материя. А щастието и мъртвата материя са, както казват руснаците, „две големи разлики“.

Подобно вярване, че сме част от някакъв „механизъм“, съчетано с вярването, че не съществува нищо извън тук и сега в материалното, ни обрича на мигове илюзорно щастие в свят, в който нещастието е закон.

А трайното щастие е постижимо, ако успеем да открием истинските идеали, за чието осъществяване сме дошли на този свят. Тогава то не е въображаем миг, след който ставаш ужасно нещастен.

Тогава то е постоянно, докато участваме в процеса на осъществяване на вечните си идеали. Дори и постигането им да е мъчително, дори и то да изисква тежка работа, свързана с лишения и с никакви удоволствия, ние сме щастливи по време на цялото това продължително действие. Повече подробности ще намерите в книгата на Рудолф Щайнер „Философия на свободата“¹⁾Рудолф Щайнер. „Философия на свободата“. Тя не е лесна, не се чете като роман, а се работи с нея с години. За да имате полза от книгата, четете по половин или една страница на ден и размишлявайте върху прочетеното.

А как да научим кои са задачите ни ли? Чрез вслушване. Тази работа, която ни прави свободни, която вършим с любов и без да питаме за отплата, тя винаги ни насочва в правилната посока. Тя е ключ към разбирането на жизнените задачи.

Друг начин е да си задаваме въпроси преди заспиване по възможно най-картинния начин. Без междувременно да играем судоку или да гледаме филми. Трябва да заспим с образа на въпроса няколко поредни нощи. Ако го направим правилно, най-късно на третата или четвъртата сутрин отговорът ще се появи отново по най-картинен начин. Колкото повече се упражняваме, толкова по-лесен достъп ще имаме до отговорите! Опитайте и споделете резултатите по-долу в коментарите!

Вижте и това:

Комунизъм, марксизъм и сатанизъм. И връзката им с абсолютното зло