Философът Джордано Бруно е повлиян от идеите на Николай Коперник.
В началото на 16 век Николай Коперник предлага нова теория, че Земята и планетите обикалят около Слънцето, а не обратното. Това променя представата на хората за Вселената. Преди са мислели, че Земята е в центъра. Сега трябва да мислят по различен начин за небесните тела.
Бруно разбира, че духът вече не може да се търси в Космоса по стария начин, пише Рудолф Щайнер в книгата си за мистицизма (GA7 от събраните му съчинения). Затова Джордано Бруно мисли духа като Световна душа, която прониква цялата Вселена. Той обаче все още не разбира духа напълно и го смесва с душата.
През 17 век Ангелус Силезиус обобщава идеите на мистиците преди него като Йоханес Таулер и Якоб Бьоме. Ангелус изразява мъдростта си в стихотворни афоризми. Говори за единенето на човека с Бога и Вселената чрез духа.
Когато човек се почувства едно с Вселената, изчезват разделението между Аз и Света, Вътре и Вън. Всичко е Вечност, няма Време и Пространство, смята Джордано Бруно.
Този, който се издигне над индивидуалността, започва нов, по-висш живот. Тялото трябва да се издигне в Духа, а Духът в Бога.
От тази висота човек разбира своето място в света на вечната необходимост. Всичко е част от Божествения дух. Човек вижда, че без него Бог не може да съществува.
На тази степен малките неща също са част от цялото. Мъдрецът вижда Бог навсякъде. Човекът се чувства свободен, защото нищо външно вече не може да го принуди.
Човекът няма нужда от външни морални норми. Той сам си е мярка и цел. Той следва вътрешната си необходимост като цветето. Чувството му за отговорност нараства.
Така човек достига невинността на природата. Той изпълнява своето предназначение, знаейки че ако не го направи, ще лиши Вселената от част от себе си.
Из „Монадологията на Джордано Бруно“
А ето и резюме на главата „Трансформация и индивидуация“ от книгата на д-р Едуард Бътлър „Монадологията на Джордано Бруно“ 1)Transformation and Individuation- Dr. Edward P. Butler Page No. 57-70. Transformation and Individuation in Giordano Bruno’s Monadology.
В началото текстът разглежда връзката в работата на Джордано Бруно между неговата монадология, метафизика, космология и практическите му произведения. Бруно поменя концептуалния дух на аристотеловите съществени форми с метафизика на индивидуалността, която дава предимство на индивидуалното единство над формалното единство.
Бруно присвоява псевдо-херметическата аксиома за Бог като безкраен кръг, в който центърът е навсякъде, а окръжността никъде. Той обаче акцентира върху гледните точки на отделните центрове, за разлика от Николай Кузански.
Бруно развива доктрината за неделимите духовни субстанции или монади. Монадата е едновременно неделимата субстанция на душата и същността на числото. Така се установява йерархия – монадата е първична, след това видът, а числото е акциденция, случайност.
В диалога „За причината, принципа и едното“, който е издаден на български, Бруно критикува аристотеловите съществени форми. За него истинската съществена форма е монадата – неделимата духовна субстанция на индивида.
Монадичните индивиди са абсолютно уникални, но всяка тяхна характеристика е случайна и подлежаща на промяна. Индивидуализиращото качество е неизразимо. Разбирането на индивидуалността е безкрайна задача за интелекта.
Макар монадите да са уникални, те не са напълно автономни. Те влизат във връзки помежду си. Свързването се подчинява на собствена логика на множествата, в която монадите участват не чрез уникалността си, а чрез неразривната си взаимосвързаност.
Хората имат привилегията на по-голямата си сложност, което води до по-голяма неопределеност в желанията им и по-стабилно изразяване на вътрешно безпокойното желание на монадата.
Обсъжда се погрешното тълкуване, че универсалният интелект или световната душа означават липса на реално различни индивиди със самоличност при Бруно. Напротив, множествеността на формите, които индивидът приема чрез метемпсихоза, разкрива неговата неделима уникалност.
По подобен начин погрешно е да се тълкува позоваването на Бог като Монада на монадите като доказателство за численото единство на монадите. Монадите и Монадата на монадите не могат да бъдат поставени на една равнина.
Бруно се опитва да създаде всеобхватна теория на нещата, която запазва реалното многообразие от перспективи. Най-обвързващата теория би обхванала многообразието от желания и гледни точки, без да ги деформира.
Бруно отхвърля редукционистки подходи в познанието. Общата му концепция за форма не може да се разглежда без връзката ѝ с геометричната форма.
Геометричната форма е в известен смисъл основа на всички останали. Но геометрията на Бруно е даване на сметка за небезразличието на пространството като израз на монадно желание. Фигурите нямат универсална мяра, а се определят според своя гномон.
Различните фигури са равностойни само в безкрайността, т.е. в безкрайната сфера, на която всяка монада е център. Геометрията на Бруно допълва идеята на Николай Кузански за съвпадение на противоположностите, като поставя това съвпадение в крайните точки.
Фигурите при Бруно са комплексни връзки, изразени в абстрактна форма. Тяхната крайност означава, че те са насочени навън към комплексни срещи. Правата линия всъщност е две линии в прецизна опозиция.
В заключение Бруно се интересува от несъизмеримостта, защото тя позволява истинска теория на връзките. Той не иска математиката да влиза в привилегировано съотношение на приближение към емпирични обекти, а предпочита аналогични връзки заради липсата им на затваряне.
Вижте и ТОВА:
Бележки под линия:
| ⇧1 | Transformation and Individuation- Dr. Edward P. Butler Page No. 57-70. Transformation and Individuation in Giordano Bruno’s Monadology. |
|---|