Разлика между емоции и чувства
Емоциите са като ураганен вятър, който преминава през нас и ни оставя разлюлени и разтърсени. Те идват внезапно, обземат ни изцяло и ни карат да реагираме импулсивно. Емоциите са бурни, ярки, експлозивни. Те ни хващат в плен и ни носят по течението на чувствата.
Емоцията е краткотрайно, но интензивно преживяване, предизвикано от външен дразнител. Тя е като огнен танц, който пламва яростно, но бързо угасва. Емоцията е неудържима енергия, която ни залива в даден момент и ни кара да реагираме спонтанно, често ирационално.
Чувствата от друга страна са като дълбок океан – тихи, но безкрайни. Те текат в нас незабележимо, променят се бавно с времето. Чувствата са устойчиви, постоянни привързаности. Те не идват внезапно, а се изграждат бавно, капка по капка.
Чувството е продължително емоционално отношение и винаги е насочено към определен обект. То е като топъл морски бриз, който ни гали нежно, ден след ден. Чувството е задълбочена връзка, изградена с времето чрез многобройни емоционални преживявания. То е трайно и стабилно.
Емоцията е взрив, чувството – вулкан. Емоцията е ураган, чувството – океан. Първата е буря, второто – бриз. Емоцията превзема, чувството обзема. Емоцията шашка, чувството мачка. Разликата между двете е като между стихиен пожар и топла свещ.
Мислене, чувстване и воление
Преди да продължим с подробностите, нека за минутка да сменя темата. Попаднах на нещо готино. Мисленето, чувстването и волението никога не са в чист вид. Винаги имаме чувства и воля в мисленето и т.н. Интересното е, че например мисленето в чувстването и чувстването в мисленето са две напълно различни неща.
По-долу има таблица, чрез която се показват деветте степени при реализирането на идеята за построяване на една къща. Някой би могъл да добави към това разпределение и деветте небесни йерархии, както са описани в книгата на Дионисий Ареопагит:
| Действие | Пример при реализирането на къща | ||
|---|---|---|---|
| Мислене | Мислене | Идея | Желание да създадеш дом |
| Чувстване | Проучване | Какъв вид къща | |
| Воление | Формулировка | Изготвяне на чертежите | |
| Чувстване | Мислене | Закони | Наредби и разпоредби |
| Чувстване | Финанси | Заем от банката | |
| Воление | Местоположение | Град или на село? | |
| Воление | Мислене | Изпълнител | Планиране на изпълнението |
| Чувстване | Подизпълнители | Специализация | |
| Воление | Работници | Физическо изпълнение |
В този смисъл какво означава лафът „Много исках, ама нямах желание“? Аз го разбирам като чувство в областта на волята и мисъл в областта на волята. Има разлика, нали?
Логиката на сърцето (погрешно наричана емоционална интелигентност) е следващата стъпка в еволюцията, а логиката на волята е даже по-следващата. Сега сме още в края на Аристотеловата логика на мисленето и имаме смътно предчувствие, че това не е всичко. Тоест ние ще продължим да я ползваме, но постепенно, преминавайки от столетие в столетие и от хилядолетие в хилядолетие ще се ориентираме към опознаването и на другите видове логики.
Но нека да продължим с основната си тема:
Съдържание:
Първо трябва да кажем, че разлика съществува между афектните състояния, емоциите и чувствата:
- Афектните състояния са краткотрайни и не включват никакви хормони. Те имат не много голям интензитет и висока кожна проводимост, която се изследва, за да се разбере физиологията на тези състояния.
- Емоциите са по-дългосрочни и могат да имат по-голям интензитет от афектните състояния. Те винаги са съпътствани от пренос на хормони в кръвта.
- Чувствата задължително имат насоченост към някого или към нещо. Имат много голям интензитет и дълготрайност.
Видове емоции и чувства
Емоциите могат да бъдат първични, идващи директно от дълбините на душата, и вторични, породени от комбинация на повече прости състояния.
- Първичните емоции са като чисти цветове – основни и ярки. Те включват радост, тъга, гняв, страх. Това са изворните емоции, от които произтичат всички останали. Те бликат от естеството ни, от най-дълбоката ни същност.
- Вторичните емоции са смесени, комплексни. Те комбинират първичните в нюансирани преживявания. Примери са ревността (страх + гняв), гордостта (радост + възхищение), вината (тъга + срам). Това са емоциите в цялото им многоцветие.
Има положителни емоции, които ни карат да се чувстваме добре, енергични и ентусиазирани. Това са емоции като радост, вълнение, вдъхновение. Те са слънцето, което ни затопля и ни дава живот.
Отрицателните емоции обаче са сянката – те ни карат да се чувстваме зле, потиснати и обезкуражени. Тъга, гняв, страх – това са облаците, които застрашават да ни отнемат радостта и светлината.
Социалните емоции са насочени към другите хора. Това са чувства като доверие, емпатия, загриженост. Благодарение на тях се свързваме един с друг и изграждаме отношения.
- Базовите състояния са универсални за всички хора. Любов, омраза, радост, тъга – това са изворните чувства, които изпитваме от зората на човечеството. Те са вплетени в самата ни човешка същност.
- Сложните състояния са продукт на културата и индивидуалния ни опит. Това са емоции като носталгия, гордост, ревност, вина. Те са финотканите нюанси в палитрата на преживяванията ни.
Психология на емоциите
Лимбичната система е емоционалният център на мозъка. Тя е изворът, откъдето бликат всички наши страсти и чувства. В нея се намират структури като хипокампуса, амигдалата и хипоталамуса, които регулират емоционалните ни реакции. Лимбичната система е магическият генератор на еуфория и тревога, възторг и ужас в нашата душа. Тя е алхимичната лаборатория, където се смесват химикалите на щастието и мъката. Без нея нашите преживявания биха били душевна маса, лишена от всякаква оцветеност и аромат.
Емоциите са тясно свързани с мотивацията и потребностите ни. Те са горивото, което захранва двигателя на стремежите ни. Радостта ни мотивира да постигаме повече радост, гневът ни подбужда да премахваме заплахи, тъгата ни кара да търсим утеха. Емоциите оформят и насочват усилията ни към задоволяване на важни потребности. Те са компасът, който ни напътства в търсенето на значими за нас неща.
Емоциите имат когнитивни и физиологични компоненти, които си взаимодействат. Мислите ни влияят на емоциите – ако си представим нещо тъжно, можем да се разплачем. От друга страна, физиологичните промени като учестено сърцебиене също предизвикват емоции като страх или вълнение. Така чувствата ни се пораждат от сложното преплитане на мисли, усещания в тялото, хормони, невротрансмитери. Това е психо-физичният феномен на преживяването.
Функции на емоциите
Емоциите имат важни функции, без които не бихме оцелели като вид.
- Първо, те ни помагат да се адаптираме към средата. Страхът ни предпазва от опасности, а радостта ни насочва към полезни неща. Емоциите са вградени алармени системи, информиращи ни как да реагираме на външния свят.
- Второ, емоциите улесняват общуването. Израженията на лицето ни съобщават на другите как се чувстваме. Радостта ни сближава, гневът предупреждава за конфликт. Емоциите са езикът на човешките взаимоотношения.
- Трето, емоциите ни мотивират към действие. Стремежът към щастие ни подтиква напред, страхът ни тласка да бягаме. Емоционалният заряд захранва енергията ни за постигане на цели.
Така емоциите ни помагат да оцеляваме, да общуваме и да се развиваме. Те са менторите, които ни напътстват през лабиринта на живота. Без тях щяхме да сме като роботи – студени, безцелни и изолирани в сивотата на съществуването.
Развитие и изразяване на емоциите
Още от раждането си децата изразяват емоции. Първият им плач е вик за внимание, а усмивките са знак на удоволствие и привързаност. Емоционалните реакции се разгръщат бързо през първата година и детето се учи да разпознава лицевите изражения на майка си. Така то постепенно овладява сложния език на чувствата.
Неврологично, емоциите се управляват от структури като амигдалата и орбитофронталния кортекс. Тези мозъчни центрове съзряват с възрастта и позволяват по-фино регулиране на чувствата. Детето се учи да управлява гнева си, вместо да избухва при всяко разочарование. Така то постепенно овладява бурята от емоции в себе си.
Най-силно емоциите се изразяват чрез тялото и лицето ни. Позата, жестовете, мимиките разкриват вътрешното ни състояние. Ритъмът на дишането, зачервяването, сълзите са верни индикатори как се чувстваме. Думите могат да лъжат, но езикът на тялото рядко го прави. Затова емоциите прозират през всеки наш двигателен импулс, всяко намигване или стискане на юмрук. Те светят през нас като слънце през пролука в облаците.
Емоции и чувства в ежедневието
Емоциите играят важна роля при вземането на решения в ежедневието. Те влияят на преценките и изборите ни по субективен и често ирационален начин. Щастието може да ни накара да подценим рисковете, гневът – да реагираме импулсивно. За да вземаме по-добри решения, трябва да се учим да разпознаваме и контролираме влиянието на емоциите.
Управлението на емоциите е ключово житейско умение. Някои полезни стратегии са преформулиране на мислите, регулиране на дишането, разсейване чрез дейности. Също така емоционалната интелигентност ни помага да разбираме собствените си чувства и тези на другите. Така можем да ги изразяваме по-конструктивно в отношенията си. Управлението на емоциите е изкуството да плаваме спокойно дори в бурни води.
Емоциите са като диви коне – ако ги оставим ненасочени, може да ни отведат в опасна посока. Затова трябва внимателно да ги обуздаваме и насочваме с юздите на разума. Колкото по-добре контролираме чувствата си, толкова по-малко ще съжаляваме за импулсивни постъпки. Управлението на емоциите е изкуството да яздим свободно през житейските бури и безпътицата.
Междуличностни отношения и емоции
Емоциите играят централна роля в междуличностните ни отношения. Емпатията ни позволява да се свързваме с другите на емоционално ниво, да съпреживяваме радостта и болката им. Така изграждаме по-дълбоки връзки, основани на разбиране и съчувствие.
От друга страна, социалната тревожност често ни кара да се чувстваме несигурни и уязвими в общуването. Страхуваме се, че ще бъдем отхвърлени или осъдени. Това може да доведе до избягване на социални ситуации и одобрение. За да преодолеем тревожността, трябва да развием самоуважение и да приемем себе си такива, каквито сме.
Емоциите са мостовете между нас и другите хора. Те ни свързват чрез споделеното човешко преживяване на радост и печал, надежда и страхове. Но понякога емоциите могат и да ни разделят, ако не успяваме да ги изразим по конструктивен начин. Затова е важно да научим езика на чувствата, за да градим отношения, основани на взаимно разбиране и уважение.
Емоции и физическо здраве. Емоционално благополучие
Емоциите оказват силно влияние върху физическото ни здраве. Психосоматиката изучава как негативните емоции могат да предизвикат или влошат заболявания. Например хроничният стрес уврежда имунната система и сърдечно-съдовата дейност. Затова е важно да се грижим за емоционалното си благополучие.
Щастието и задоволството от живота са ключови за позитивното ни функциониране. Позитивната психология изследва как добродетели като оптимизъм, благодарност и смисъл водят до емоционално израстване. Когато се научим да ценим малките радости в живота и да живеем с пълнота в настоящето, ще изпитваме по-малко стрес и по-голямо удовлетворение.
Емоциите са неразривно свързани със здравето ни. Те могат да бъдат и целебни, и разрушителни в зависимост от начина, по който ги регулираме. Ключът е да се научим да управляваме енергията на емоциите така, че да ни вдъхновяват и мотивират, а не да ни обезкуражават и изтощават. Тогава ще постигнем емоционално равновесие и ще се радваме на пълноценен, здравословен живот.