Стихотворението „Борба“ на Христо Ботев и днес е не по-малко актуално, отколкото във времето, в което е писано. (Мини анализ)
Нещата не са се променили особено (само се е добавило още едно робство към османското владичество). В гениалната творба ще открием едно към едно модерния българин, какъвто го знаем днес. В наше време даже е още по-зле в някои отношения, представляващи обект на творбата. И олигарсите са вътре, и поповете, и журналистите даже. И не са по-хубави от тогавашните.
Ето някои от съвременните явления, които можем да открием описани още преди повече от 100 години от Ботев в това негово супер популярно, но невинаги правилно разбирано стихотворение:
– голяма част от българите не виждат някакво добро бъдеще, отношението им към него е мрачно. Основният ни национален спорт през последните години и десетилетия е емиграцията.
– упрекваме така наречените „десни“ в „пещерен антикомунизъм“, но сами като нация не можем да преосмислим отношението си към последното – комунистическото, робство. Какви сме ние? Спомените са тежки и предпочитаме да не се връщаме към тях.
– от векове насам се упрекваме, че сме заспал народ, че сме овце, страхуваме се да надигнем глава. Така е било и при Ботев, така е и днес.
– луди, протестъри, соросоиди, грантаджии и прочие. Нещата са си същите и сега. Който не е заспал, е луд.
Можете да продължите прочита и сами. Има за почти всекиго и много може да се извади още и още. Но нека погледнем нещо друго любопитно.
Покрай всичко описано в стихотворението лирическият герой поставя под въпрос и Библейските изречения „Страх от Бога е начало на всяка мъдрост“ и „Отдавайте божието Богу, кесаревото – Кесарю“ („Бой се от бога, почитай царя„). Това дава основа на объркани атеисти да твърдят, че Ботев е безбожник и, разбира се, комуняга. Така са ни учили в училище, вероятно това правят и днес.
Но е факт, че един от тежките упреци към образа на богатия е:
Това е проблем. Да лъжеш Бога не е добре, според Ботев. А още по-зле е, че на този заможен богохулник:
Значи в текста не се упреква вярата на хората в Бога, а по-скоро намираме сурови думи към църквата и нейните служители, които проповядват да се примиряваме със злото в страната си. Не са пожалени и другите служители – учители, вестникари и прочие, които вярно слугуват, но не на доброто, истината и красотата, а на споменатите „обществени мъчители“, които много „души са изгорили живи“.
Нормално е Ботев да е бил сломен и отслабен духом и да се е съмнявал в най-дълбоките фундаменти на своя живот. Ние обичаме да наричаме османското време робство, но робството е вътрешно състояние на повечето българи, което е способно да хвърли в отчаяние и герой като поета. А в такива моменти на осъзнаване хората могат да прокълнат и Бога, и деня, в който са се родили, и всичко. Но наистина ако се вгледаме в текста и особено от съвременната си позиция, ние ще видим, че основното му послание не е да бъдем атеисти. Ако някой твърди подобно нещо, лъже.
Всеки по-внимателен прочит на „Борба“ ще ни покаже, че не възхвала на атеизма е основната тема на стихотворението. А че повече то е насочено срещу някои качества на българите, които са така актуални и днес. Естествено много хора ще оспорят едно подобно твърдение, защото не е приятно да се чувстваш заспал, обезверен, без любов, който счита свестните за луди, почита богатите кръвопийци и така нататък.
Гениален е Христо Ботев и никой от поетите след него не е успял дори да го доближи по величие. Можем да сме безкрайно горди с това, че имаме такъв поет. Но можем ли да се гордеем чак толкова със себе си, след като прочетем отново това му стихотворение?
Написа: Георги Календеров