Saint Maud (2019) е дебют в пълнометражното кино на режисьорката Rose Glass, събрал множество награди и номинации по фестивалите.
Определено не е #ужаси, за каквито го представят, обаче като психологически трилър се представя чудесно. Действието за никъде не бърза, даже си е баш slow burn, но за сметка на това е сравнително кратко: 84 минути с под 700 реда субтитри. Което е голям плюс. Плюс е и това, че е подчертано женски филм. И много си личи. След Portrait of a Lady on Fire (2019) и „Пианото“ подхождам почти без резерви към женското кино. Не че женското кино не е хубаво, просто понякога ми е трудно да го разбера. Художествена чувствителност, непостижима за много от мъжете!
Мод (Morfydd Clark) е бивша медицинска сестра, която се грижи на частно за умираща от лимфом на гръбнака в последен стадий. Мод е изключително религиозна и чувства, че Бог се движи в нея… редовно. Буквално – трепти, затопля я и т.н. Действайки по Неговите напътствия, тя се заема да спаси душата на своята болна подопечна. Но на моменти сякаш се престарава. Далеч ли ще отиде подобната на фанатик вярваща, за да постигне целта си? И оправдано ли е да спасиш нечия душа, ограничавайки изконните ѝ лесбийски пориви?
Дали религиозните фанатици по съвместителство са и душевно болни? Филмът не бърза да даде еднозначен отговор на този въпрос, както би постъпил един фанатичен представител на религията на материализма. Изобщо Saint Maud не е много по отговорите, с които бихме могли да поспорим. Но защо някой трябва да очаква отговори, ако той изобщо не задава въпроси? Ако смята, че знае всичко.
Нима все пак изкуството не е точно за това, да внесе малко смут в предварително зададените отговори, в предвзетостта и предразсъдъците? Определено 31-годишната британска режисьорка е идеална в това направление. Творбата ѝ може да не стане известна като „Пианото“, но тепърва ще има да чуваме за Rose Glass, убеден съм!
Вижте и ТОВА:
Филми онлайн 2020. Кои са най-добрите нови филми и къде да ги гледаме?