Нормалният човек, който е под властта на марксисткия материализъм, изпитва само мигновено щастие, когато се изпълни някое от нормалните му марксистки желания (когато „все по пълно бъде задоволена някоя от все по-нарастващите му потребности“). Защото алчността не е само за пари, но и за ядене и пиене, за забавления и т.н., каквито удоволствия се сетите. […]
Чети нататък!…