Какво е лексикално значение на думата? Примери за лексикални значения на думи. Основни видове. Според различните класове думи
Думата е елемент от човешката реч, чиято дефиниция затруднява езиковедите. В учебниците цитират Едуард Сепир, който я описва като най-малката единица изолиран смисъл. Негови колеги оспорват това определение като общовалидно. Извън него остават местоименията, предлозите и частиците, които не са самостойни и независими, но все пак са думи.
Думата проявява смисъл и цялост само в изречение, а понякога и в по-голям контекст.
Затова думите се разглеждат в плана на конкретен език. Те имат семантични варианти – конкретни значения, които се ползват в речта.
Видове думи според семантичните варианти | |
---|---|
Вид | Брой значения (пример) |
Еднозначна | един семантичен вариант (сирене) |
Многозначна | два и повече варианта (мишка – гризач и компютърно устройство) |
Кое значение на думата наричаме лексикално
Думата е композиция от звукове, които са свързани със смисъл. Нейното значение е мисловното съдържание, вложено в този комплекс. Нарича се лексикално значение.
Лексикалното значение е валидно за всички граматични форми на дадената дума. Например „къща“ означава сграда за обитаване от хора. Това значение се отнася еднакво към думите къща, къщата, къщи, къщите и т.н. Това са словоформи с еднакво лексикално значение.
Съдържание:
Лексикално и граматично значение на думата
Една дума има различни значения, според гледната точка.
- Лексикално – отразява нейният смисъл (значение). На малките ученици се представя като „речниково значение“ – начинът, по който думата е записана в тълковния речник;
- Граматично – отразява граматичните категории на думата – каква част на речта е, от кой род, членувана ли е и т.н.
Междинно място заема лексикално-граматичното значение на думата. То е съчетание от обобщеното лексикално и обобщеното граматично значение. По този критерий се разграничават частите на речта.
Например във всички езици има категория думи, които означават предмети, лица и животни. Думите планина, мъж и котка имат свои отделни значения и едно общо лексикално значение – предметност. Те имат и еднакви граматични категории, имат обобщено граматично значение. Всички съществителни имена са съчетание от обобщено лексикално и обобщено граматично значение.
- Лексикалното значение е динамично, то се променя с развитието на езика – разширява се или се стеснява. При многозначните думи се различава дирекно и преносно значение.
- Граматичното значение е константа. То не се изменя с развитието на езика. Например когато една дума е възникнала в женски род, тя остава такава завинаги.
Примери за лексикално значение
Значението на думите се изучава от лексикологията. Думите с техните значения са описани в тълковните речници.
Лексикално значение на думата дъб
Тълковният речник ни казва, че думата е еднозначна. Тя означава само и единствено дървесен вид, който е широколистен и ражда жълъди. Думата се отнася както към живото дърво, така и към добитата от него дървесина. Например: маса от тъмен дъб, дървесен декор – дъб.
Думата училище
Думата е многозначна, има едно пряко и три преносни значения. Прякото значение е заведение, в което се провежда обучение.
Преносно с нея се назовава и сградата, в която се провежда обучение. Днес това преносно значение е първа асоциация при споменаване на „училище“.
Има още две преносни значения – така се наричат всички ученици и учители в дадено учебно заведение, а също и учебните часове. Например: Днес нямаме училище (часове), цялото училище (всички ученици) е във ваканция.
Думата нощ
Означава времето от денонощието, през което Слънцето не огрява конкретна част от Земята. В речниците се детерминира като времето от вечерта до сутринта, което не е коректно за всички случаи. Например полярната нощ не отговаря на това определение. Тя е наречена „нощ“, само защото е тъмно.
Думата учител
Учителят е лице, което провежда обучение. Така се назовават още религиозни и духовни водачи, творци и изявени личности, които служат за пример и предават опит на своите последователи.
Думата бруст
Бруст е стил на плуване, при който плувецът е с лице към водата и гребе с кръгови движения на ръцете. Да се различава от думата „брус“, която означава камък за точене на ножове.
- Думата добър е прилагателно, което отразява качеството доброта в човека (добър съпруг), благост в отношенията (добра усмивка), благоприятна ситуация (добра новина), ценност (добра книга), качествена подготовка (добър ученик), разбирателство (добър приятел), благополучие (добър живот), достатъчно количество (добра заплата);
- Думата ученик посочва лице, което се учи, независимо от това дали се учи в регламентирано заведение или в неформален процес (от майстор, занаятчия, художник, духовен водач и др.);
- Думата ботуши означава обувки, които покриват прасеца и достигат до коленете. Самата дума предполага, че са изработени от кожа. Ако материалът е друг, се пояснява, например плюшени ботуши.
- Думата фея означава приказно същество от женски пол, което е надарено с красота и доброта;
- Думата вещица – приказно същество от женски пол, което е грозно и зло;
- Думата лозова сарма – сармата е завиване на храна в лист, в случая от лоза. Обикновено пълнежът е от кайма и ориз. При други плънки се уточнява: сарми с булгур, сарми с боб;
- Думата ябълка в прякото си значение е овощно дърво и плодът на това дърво. Преносно (по сходство на формата) се назовава скулата и тазобедрената става.
Други примери
Думите имат директно и пренесено значение. Чрез „пренасянето“ на значения езиците се развиват и обогатяват. Колкото повече преносни значения имат думите в даден език, толкова по-богат е той и има по-широка способност да изразява мислите в техните нюанси.
При „пренасяне“ на значението се запазва основната част от смисъла. Например златен пръстен и златно сърце. Златото е най-ценният метал, с висока парична равностойност. Сърцето с най-високи качества бива наречено златно – качеството ценен, най-добър се пренася върху органа.
Впрочем в нашия пример думата „сърце“ също е употребена преносно. Не се има предвид конкретният орган, а душата на човека, неговата способност да съпреживява, да съчувства и проявява доброта.
При някои думи пренасянето на значението не е така очевидно, както в примера със златното сърце. Сравнителната връзка е забравена или се е „отдалечила“ при развитието на езика. Например израза дървен философ означава човек, който развива теории, без да поражда нещо реално и полезно. Но защо е наречен именно „дървен“, е трудно да се каже.
Същото се наблюдава в лексикално отношение – при някои се вижда произход (как се е стигнало до установяването на дадената дума), при други – не. Въпреки това…
езиковедите са категорични, че нито една дума не представлява случайно струпване на звукове.
Думите имат конкретен обоснован произход. Например справочникът на езикови справки отговаря как е създадена думата царевица. Растението е донесено от Цариград, където е отглеждано по царска заповед, тоест идва от корена „царев“.
Основни видове лексикални значения
Лексиката се състои от ядро и периферия. Ядрото е образувано от първоначално възникналата връзка между комбинация от звукове и конкретно понятие. В периферията се разполага модалността – отношението, вложено в дадената дума (оценка или емоция). Този елемент се означава като стилистично значение.
Изучавайки думите в дълбочина, езиковедите са извели още класификации. Те различават основна и производна дума. Пример за основна дума е ракета, производна – ракетен, също и противоракетен. Производното значение е следствие от основното.
Думите могат да бъдат неутрални или да предават емоции. Наричат ги стилистично неутрални и стилистично украсени. Например неутрална дума е дете, стилистично украсена е детенце.
Лексикално значение при различните класове думи
Думите са пълнозначни и други, които условно (не съвсем езиковедски) ще наречем непълнозначни.
Пълнозначните думи имат самостоятелен смисъл, който предават независимо от изречението и контекста. Непълнозначните думи нямат самостоятелен смисъл, но имат свое значение. Те спомагат да се посочи отношението между обектите/ понятията.
Непълнозначни думи изпълняват служебни функции. Те свързват пълнозначните думи в изречения и им позволяват да предадат своя смисъл.
Например предлогът „с“ означава съвместност, заедност, присъединяване. Това е значението на думата „с“, което тя запазва в някаква степен извън изречението. Частиците изразяват отношение, те също имат значение, което докрай се разкрива в изречението. Например частицата „ох“ означава болка, досада, нежелание, нещо неприятно. Междуметията изразяват чувства. Местоименията приемат значението на понятието, което заместват.
Вижте и ТОВА: Какво е абзац? Значение в Word и в науките за текста. Определение на заемката.