За да се сбъдне антиутопията на Blade Runner 2049 не е нужно да чакаме 30 години. Още в приказката за Пинокио се загатват грижите на “репликантите”.
А това са нашите грижи. Научната фантастика по правило разказва нещо за бъдещето, но тя никога не е само за бъдещето. Нейни герои могат да бъдат андроиди, машини или така наречените „репликанти“. Но обикновено става дума за нас тук и днес.
Във филма Blade Runner 2049 имаме „модернизирана“ вечната история за Пинокио, който обаче сега е превърнат в работна сила и военна единица. Същият този изкуствено създаден Пинокио се чуди дали е истинско момче. Така че подобните въпроси, които филмът поставя, не са от вчера, нито са запазена марка за бъдещата 2049 година.
“Блейд рънър” въздейства само ако приемем, че имаме душа – това, което ни прави “специални”. Ако нямахме подобен атрибут, ако не се отличавахме с такава безсмъртна, божествена искра в себе си, щеше да бъде друго. Тогава ние щяхме да сме само купчина органична материя, съживена по случайност, нищо повече от животните и репликантите от филма.
Blade Runner 2049 прави много препратки към Библията чрез чисто психологически въпроси: Какво е душата и кой има душа? Колко необходими са телата ни? Имаме ли свободна воля и ако не, можем ли все още да изпитваме реални желания? Има ли значение дали нашите спомени са истински? И какво означава да бъдеш свободен? А да бъдеш човек? – Това са все въпроси, които избягваме да си задаваме, след като излезем от пубертета. Защото вече сме получили формалните им отговори и предпочитаме повече да не ровим там, защото ще мирише.
Първият Blade Runner (1982) повече се фокусираше върху въпроса какво значи да си човек и как това е свързано със способността ни да изпитваме съчувствие към другите. Вторият вече поставя въпроса и за свободата. И за душата. Но така или иначе и двата филма са актуални, защото карат зрителя да се попита: “А нима днес е по-различно?”
Ти нямаш душа, но се справяш добре и без нея
Съдържание:
– съвсем съвременно и обичайно послание*. Чуваме го в училище, макар и не така директно, в болницата, дори и психологът ще ни го каже: Душата е “конструкт”, който се получава в резултат на случайност и електрически импулси в мозъка. След като този ток престане да тече, тоест след като човек умре, душата престава да съществува и човекът се превръща в пръст. Също като репликантите от филма. Много лекари днес лекуват пациенти, за които приемат, че нямат душа, много учители възпитават деца, които също имат “конструкт”, вместо душа. Душата отсъства от нашия свят и това не е антиутопия, това е настояще. Актуална тема.
4 символа изграждат човека
Това според филма са символите, които изграждат човека: A, T, G & C. (става въпрос за генетичния код). А репликантите имат само два – 1 и 0. – Тенденцията всичко и при хората да се свежда до нули и единици вече също е реалност. Музиката, която слушаме, е дигитална, киното, общуването (социалните мрежи), информацията и тъй нататък, минават през нулите и единиците на информационната епоха. Всичко се дигитализира. Все по-малко имаме достъп до музика на живо, все по-рядко гледаме истински картини, истинска природа, присъстваме на истински срещи. Два символа все повече изграждат живота ни – нула и единица.
Няколко думи за качествата на Blade Runner 2049
Визуално пиршество, макар и доста продължително, Blade Runner 2049 успява да създаде една наистина запомняща се мрачна и потискаща атмосфера. Всичко е нарисувано от опитни майстори. Картината е много дизайнерска и създадена с вкус. Саундтракът също е един от “главните герои” и на него се дължи голяма част от драматичното възприемане на творбата. Актьорите са от класа. Режисьорът Дени Вилньов за пореден път се проявява като уникален феномен на съвремието.
Ако вече сте гледали първия филм от 1982 г. това много ще ви помогне да разберете продължението. Макар че според някои не е необходимо, отделете 2 часа и го изгледайте, дори и с превъртане. Ще ви бъде от полза да видите и кратките филмчета, разказващи какво се е случило между 2019 и 2049 г.:
- 2036: Nexus Dawn (6:31)
- 2048: Nowhere to Run (5:48)
- и Blade Runner Black Out 2022 (аниме, 15:45).
Добре е Blade Runner 2049 да се гледа на кино, иначе рискувате да си загубите времето и после да разправяте колко е тъп.
Написа: Георги Календеров
* “Да се родиш, значи да имаш душа” (to be born is to have a soul). – Така е било по времето, когато се е раждала баба ми. Но дали и днес е така? Или само така ни се иска? Тази констатация е направена от героинята на Робин Райт. И тя бърза да добави “you can get along fine without one” – “Но ти се справяш добре и без нея”.
Ето един истински откровен критик! Така трябва да се прави всяко ревю на филм или каквото и да било произведение на изкуството.С угромен интерес и удоволствие бих прочел всяко стига да е написано по този начин! 🙂
Този път с удоволствие ще изгледам филма отново , защото явно прения път нищо не съм разбрал.
Благодаря George и продължавайте добрата работа. Имаме нужда от повече ХОРА като вас!